Главни действащи лица и места (за тези, които никога не са чели нищичко от митологиите)

   Зевс - в древногръцката митология върховен бог, покровител на гърма и бурите, известен също така с многобройните си похождения из женската част. Познат и като Зевс Гръмовержец.

   Хера - в древногръцката митология богиня, сестра и съпруга на Зевс, богиня на брака и покровителка на омъжените жени.

   Аполон - в древногръцката митология бог на музиката, танците, поезията,медицината, пророчествата и др. Брат на Артемида. На по-късен етап става слънчев бог. Известен още и като Феб.

   Арес - в древногръцката митология бог на войната, олицетворение на грубата сила и битката.

   Дионис - в древногръцката митология бог на виното и веселието.

   Хефест - в древногръцката митология бог на огъня и ковашкия занаят. Грозен и куц, той е женен за Афродита, която много ревнува.

   Афродита - в древногръцката митология богиня на любовта, най-прекрасната измежду богините на Олимп.

   Прометей - в древногръцката митология титан, откраднал огъня от боговете и го дал на хората, за което бил прикован на скала от Зевс. Също така научил човеците на всички полезни неща.

   Тартар - в древногръцката митология ад, че и по-страшно място от ада.

   Стикс - в древногръцката митология река в Подземното царство. Клетвата в нейните води е свещена за древногръцките богове и те не могат да я престъпят.

   Хермес - в древногръцката митология бог на хитростта и лъжата, покровител на търговците и крадците. Вестител на боговете.

   Тор - в скандинавската митология бог на бурите и гръмотевиците.

   Один - в скандинавската митология върховен бог, бог на властта, силата, мъдростта и поезията.
   
    Локи - в скандинавската митология бог на злото и огъня. Лукав, отмъстителен и непостоянен, на него все пак му се приписват понякога и някои положителни черти.

    Йормунганд - в скандинавската митология огромна змия (змей), увила земята от край до край, противник на Тор.

   Кетцалкоатъл - в ацтекската митология бог на мъдростта, изобразяван като перната змия.

   Бастет - в египетската митология богиня на любовта, танците, радостта и т.н., изобразявана с котешка глава. Покровителка на град Бубастис.

   Мойри - в древногръцката митология три богини на съдбата, които предат нишката на човешкия живот.

   Норни - същите като Мойрите, но в скандинавската митология.



                   И така. . . 

     Първо беше Нищо. От Нищото се породи Хаосът. Хаосът бе едно разбъркано Нищо и беше Всичко. Тогава дойде началото. И тъй като в началото бе Словото, из Хаоса прогърмя: 
     - Абе тука няма къде поне да се подпреш! - и се създаде Земята.
  А след това, впоследствие на редица успешни и не толкова успешни експерименти, се създаде всичко останало и, разбира се, Човекът. Той от своя страна създаде Божествата и си внуши, че те са го създали, но не е изключено и обратното.


   На Олимп цареше олимпийско спокойствие. Боговете бяха заети с обичайните си занимания (както казват учените - функции). Зевс се бе унесъл в блажена дрямка, мечтаейки за поредната девойка от човешкия род, която щеше да прелъсти; Аполон тихичко подрънкваше на китарата си, нервирайки и без това нервния Арес, който се бе събудил в лошо настроение и обикаляше наоколо, търсейки с кой да се сбие; Дионис си фиркаше кротичко и виждаше света розов през порозовелите си от виното очи; Хефест пък майстореше подобрен модел шпионска видеокамера, за да следи Афродита, която в това време почистваше космите по тялото си. . .
   Внезапно някъде отдалеч долетя гръмотевичен тътен. Зевс подскочи около три метра и стреснато се заоглежда:
     - Къде ми са светкавиците?! Ако оня нещастник Прометей е откраднал и тях, кълна се в Стикс, че ще го хвърля в Тартара без право на помилване и даже без право на свиждане!!!
     - О, я сядай! - скастри го Хера. - Ей къде ти е мълниемета зад теб. Да не мислиш, че си единствения гръмовержец на тоя свят?
  В погледа, който й отправи Зевс се четяха нови дълги години висене между небето и земята с наковални на краката.
   Междувременно тътенът бе утихнал и докато боговете озадачено се споглеждаха, в далечината се появи фигура, която бързо се приближаваше. Когато наближи достатъчно, боговете разпознаха в нея Тор. Скандинавецът бързаше навъсен, едното му око бе затворено от огромен син оток, а другото мяташе ядни погледи.
     - Я! Брат`чед, кой те подреди така? - възкликна Зевс.
     - Баща ми! - нацупено отвърна Тор.
     - Один ли?! Че защо?
     - Защото обърках Кетцалкоатъл с Йормунганд и бая му опърлих перата, та сега иска обезщетение.
     - Ти си бил много смотан бе, Торе! Абе, ти да не си бил къркан? - щастливо се усмихна  кърканият вече Дионис сред общия хохот на боговете.
   Тор нервно заопипва чука си, но Зевс го прекъсна:
     - И сега къде си тръгнал, братчед?
     - Отивам да утрепя някой и друг снежен великан, за да ми мине ядът!
     - Ти, Торчо, май си пообъркал малко посоките, а? - подвикна Хермес. - Вместо на изток си тръгнал на юг. Какво пък, давай - пак ще претрепеш някой друг и баща ти ще ти насини и другото око!
     - Я млъквай, че ще ти гръмна някоя светкавица! - изрева вбесеният Тор.
     - На кого какво ще гръмнеш ти, бе?! - моментално пред него се изрепчи Арес и Тор му гръмна една светкавица.
     - Ти къде си мислиш, че се намираш, бе?! - ревна и Зевс и тресна на Тор две-три от своите.
     - Тате-е, помощ, тате-е! - запищя опушеният и замаян Тор.
   Само след няколко секунди се появи Один начело на цялото си войнство и като видя как олимпийските богове си подмятат Тор, моментално даде заповед за атака. И почна люта битка. . .
   Битката траеше вече десета година. Войната бе станала позиционна. Окопали се добре, боговете от време на време мятаха по главите си някоя и друга скала или остров или пък изтрещяваха гръмотевици. Кой знае колко дълго щеше да продължи това, ако случайно оттам не бе минала Бастет. Тя ги погледа, посмя се, но накрая възмутено викна:
     - Абе вие богове ли сте или измислици?! Я не се дръжте като хора!
   Гласът й проехтя над целия фронт. Трясъците и летящите скали престанаха.
     - Хората вече ви се смеят и престават да ви принасят жертви. Така и ще си отидете, смотаняци такива! - продължи да ехти гласът на египтянката.
   Боговете полека-лека взеха да се надигат от окопите и смутено да се споглеждат. Накрая Один изсумтя:
     - Котето е право. Дайте да оправим някак си нещата, щото ако хората престанат да вярват в нас, ще ни се отрази на статуса - ще вземат да ни принизят до някакви кирливи горски духове. Прав ли съм?
     - Абсолютно! - изсумтя на свой ред Зевс.
   Тогава Хермес и Локи седнаха да мислят как да замажат тази бъркотия и в резултат на това в гръцката митология се появи митът за битката на боговете с гигантите, а в скандинавската - този за войната на асите с ваните. Разбира се, всеки мит изкарваше своите победител.
    За да се отблагодарят за навременната намеса на Бастет, двата лагера излъчиха смесена делегация, която се застъпи пред египетските богове за разширяването на култа към тази богиня в Египет, което доведе до основаването на град Бубастис и издигането на котката в ранг на свещено животно в тази страна.
   Свадата между гръцките и скандинавските богове имаше и още една добра страна - тя допринесе за срещата на мойрите с норните, които обмениха ценни мисли по технически въпроси относно създаването на по-големи предачни станове, във връзка с нарастналото население на земята и зачестилите войни.


                                                                                                             To be continued...