И сега отново мрачен наблюдаваше слънчевия залез и си си мислеше колко ще е добре да бъде като слънцето. Тази внезапна мисъл го размечта и го накара да остане навън в топлата привечер.

   И тогава го видя. Видя го точно когато сумракът уплътни докрай гърбавия си мост между деня и нощта: Нещото бавно и спокойно се надигна някъде далеч на хоризонта, по-тъмна сянка в настъпващата тъмнина. То бързо приближаваше, подканящо простирайки ръце като пипала, а удължилите се в дрезгавия сумрак сенки, сякаш призовани, се удължаваха още повече; откъсваха се от оковите на предметите и, плъзгайки се по земята, се втурваха към него, а То ласкаво ги приемаше в себе си.

   - Какво си Ти? - попита го заинтригуван, когато онова внезапно се оказа до него: уж човешка фигура, но с чезнещи в пространството очертания и недоловимо лице. Като дим или сянка на дим.

   - Наричай ме Крадецът на сенки. - плавно се промъкна отговорът в главата му.

   - Тоест ти...? - въпросът увисна.

   - Да. Аз владея сенките - обичам ги, любя ги, изпивам ги... - Пиещият сенки направи широк жест с ръка и още няколко се откъснаха от далечината и се устремиха към него.

   Тогава му хрумна бърза и опияняваща мисъл: той щеше да сбъдне мечтата си - щеше да стане като слънцето!

   - А можеш ли да вземеш моята сянка?

   - Разбира се, стига наистина да искаш. - плъзна се отговорът.

   - Моля те! - и в миг блесна ослепителна, изгаряща очите светлина, и в миг угасна.

   Той примига - това ли беше?! - и се огледа. Не видя сянката си, нямаше я!

   - Ти успя! - каза, но не изпита никакво вълнение (Какво означаваше този спомен за подобна дума "вълнение", всъщност?). Но имаше и още нещо:

   - Но...

   -  Но не виждаш никакви сенки, нали? - гласът на Сенкокрадеца бе станал по-отчетлив, а очертанията някак по-плътни. - Отнемам всички сенки -тези отвън и тези вътре, дори и сенките на съмнението. Вече си непогрешим, нали това искаше?! - (това усмивка ли беше?) - Всъщност ти искаше да не можеш да виждаш и усещаш сянката, понеже това е единственият начин да нямаш сянка. Иначе сенките са си там, но ти вече не ги виждаш и усещаш, тъй като вече не притежаваш способността да различаваш границата между светлината и тъмнината.

   - Тоест искаш да кажеш, че светлината без сянка също е Мрак?

   - Да. - отвърна Мракът - Добре дошъл!