Постинг
15.09.2011 15:16 -
Нишката на подозрението
Хаосът не помни зараждането си. Хаосът глухо помни безкрила волност и крилата безметежност. Но смътно подозира и някаква подреденост: някъде невидимо далеч отвъд него - толкова далеч, че я няма.
И дори сега, когато е в пълната си мощ, той сякаш усеща безчувствено, като перо върху изтръпнала плът, наличието на някаква ос. И... И като че ли усеща, че изчезва! Да, топи се: малко по малко, струна по струна, нишка по нишка. Сякаш някаква могъща богиня го изсмуква ласкаво, но непреклонно...
Хаосът се завърта, усуква се и се устремява нанякъде, попивайки незнайно откъде долитащи думи, чувства и усещания; хаосът вече е едно с тях: вплели се, завъртели се във вихрен сътворяващ танц, те създават нова материя - структурата й уж е същата, а е безкрайно различна. Гаснейки, Хаосът разбра, че прави първата крачка към Космос..................................
Предачката остави току-що изпреденото вретено при другите, взе нова къделя, наниза я на върха на хурката и се върна при комшийката, за да продължи с преденето и сладката раздумка, изтегляйки в движение нова нишка.
.................................
Хаосът не помни зараждането си. Хаосът глухо помни безкрила волност и крилата безметежност. Но смътно подозира...
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 2062
Блогрол