Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.08.2011 19:48 - Кръпка, кръпка, та текст...
Автор: cucu Категория: Забавление   
Прочетен: 6142 Коментари: 10 Гласове:
7

Последна промяна: 24.08.2011 20:12

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 Вчера Христо Субашев, приятел във Фейсбук (с когото между другото не се познаваме лично), публикува кратък текст. Провокиран от него, на шега го продължих. Христо отвърна с продължение на моето продължение, след което аз на неговото и така няколко пъти. В крайна сметка се получи малък текст. Текст, който, разбира се, не претендира нито за някаква висока художествена стойност, нито за някакъв дълбок философски смисъл - може би просто една (донякъде) забавна история. Това, което на мен ми стана любопитно, беше начинът, по който се "сглоби" тази историйка. Двама души, които почти не се познават, без абсолютно никаква ясна идея за развитието на сюжета и без да се съгласуват предварително върху това, което ще пишат. (Не знам как пишат съавторите, но със сигурност не по този начин.) Просто реплика и дуплика. Нещо като онези игри на асоциации или развален телефон, но не точно. Нещо като при народните песни, където едните пеят единия куплет, а другите отпяват следващия. Но с тая разлика, че там текстът е ясен, а тук можеш само да гадаеш каква насока ще вземе. И ми стана любопитно откъде се тръгна, през къде се мина и къде завърши.

Та ето какво се получи (за улеснение на сгрешилите да прочетат долното, репликите на г-на Субашева ще са в синьо, а тези на моя милост - в черно; публикувам без всякаква редакция):


 За Стойчо нямаше по-приятно нещо от четенето. Само ,,Идиот" на Достоевски бе чел през живота си, но за сметка на това,незнайно колко пъти... Романа му ставаше все по-понятен с времето... В селото от години го наричаха ,,Стойчо-идиота", но това не го смущаваше. Единствената му сродна душа беше,,Ванчо-бяса". От дете, с тих и неуморен бяс той препрочиташе само и единствено ,,Бесове" (от същия автор). Другите хора в селото не четяха, но измисляха оригинални прякори... 


...В един момент решиха да разшират кръгозора си и прочетоха "Братя Карамазови". Открили себе си и почувствали се повече от сродни души, двамината прочетоха накрая "Престъпление и наказание", и се разбраха Ванчо Бяса да пусне бесовете на свобода и да извърши Престъплението, подпалвайки селото, а Стойчо Идиота да понесе Наказанието - нали е идиот. За подпалки щяха да ползват книгите на Достоевски. А целта им беше да разберат дали на национално ниво ще им измислят други прякори..

‎...След като изгорили до крак безпросветните селски илитерати, двамата идеалисти се напили подобаващо за случая (както съветва Фьодор Михайлович) и се предали в градския участък.Били оправдани като невменяеми и поради липса на свободни места в лудницата се оказали на свобода...


...И завърнали се в родното селце, приседнали на обгорените камъни на кметството, те с нездрав интерес наблюдавали носената от вятъра крехка пепел, която се изсипвала измежду пръстите им, докато в главите им незнайно как звучала една песен на Kansas. И тогава върху тях с ужасяваща сила се стоварило прозрението за истинското им наказание: Те вече не били Идиота и Бяса - нямало вече кой да ги нарича така (медиите отдавна ги били забравили и се занимавали с евентуалния скандал около бъдещата Мис "Мокри кюлоти") - те били само... (даже: "Абе ти ли беше Стойчо или аз?") . Били загубили идентичността си! 

Но когато обгорял лист, понесен от вятъра сред облак сивочерна пепел, се лепнал на лицето на Ванчо (или Стойчо?!), в очите им проблеснал вдъхновен пламък и те поели пеша към библиотеката на близкото околийско градче...


...Попаднали в рая на книжнината,двамата притежатели на жълти книжки се насочели,сякаш водени от някакъв вътрешен глас към,,Врява и безумство"на Фокнър.Решили,че дългото четене на руския класик им е изиграло лоша шега,и че сега западния класик ще върне времето назад и ще оправи непоправимото...След 4 часа тихо четене на четири очи,двамата подпалвачи виели в библиотеката като парясани чакали и посипвали главите си с пепел(имали си в джобовете-спомен от палежа)...

...Когато библиотекарката(стара мома и пуританка)била принудена да загърби доброто си възпитание и да им кресне:,,Абе вие луди ли сте!"-Стойчо и Ванчо я погледнали с искрено учудване.Пръв преодолял шока Стойчо-идиота и леко обиден от мнителноста на очилатата женица,размахал гордо документа си от психиатричното,току-под носа и.Ванчо,макар и със закъснели реакции,имал по-пиперливи изразни средства:извадил жълтата книжка и пениса си и задал високо,философско-риторичн
ия си въпрос:,,Да не Ви е ебал луд,госпожице!Щото има такава вероятност в близките 15 минути!"...

На което тя отвърнала: "Стига само си обещавал!"

...И ги задърпала за шлиферите към килера...,,Шегувах се!"-врещеше безнадеждно Стойчо,но никой не можеше за спре възмездието...

...И тогава в тесния, огрян от мистичната светлина на 60-ватова електрическа крушка, килер, върху тях се стовари още една част от наказанието за пироманските им наклонности - този път в образа на пламтяща от отдавна забравена страст стара мома. Когато ги остави смазани върху смачканите им шлифери със сластна усмивка: "След малко се връщам, стягайте се!"; Стойчо (Ванчо?!) изпъшка: "Тая много е чела! Че и индийската литература май много добре познава..." След което двамата събраха сетни сили и, набързо прескочили от литературата в киното, скоростно изчезнаха за 60 секунди, като не забравиха да грабнат шлиферите си, които им бяха нужни за да напъхат под тях колкото се може повече книги, мълниеносно прелитайки между рафовете....

‎...Случайните посетители ги изгледаха с ,,Превъзходството на Борн"и забиха отново любознателни погледи в четивата си.Окаяните жители на опожареното село вървяха унили и без посока.Със смачкани шлифери,празни мисли и още по-празни мъда,те се носеха като прах във вятъра... 

Завинаги чужденци и завинаги сираци,те носеха тежкия кръст и проклятието на човешкия род от незапомнени времена...като анахронизъм от памтивека...

А из вишневите градини по брулените хълмове на изток от рая току се мяркаха мишки и хора, мятайки се насам-натам като онова махало на Фуко, без да знаят, че името на розата се крие в простото приемане на животът, вселената и всичко останало, и че всичко е сън в лятна нощ.



Гласувай:
7



1. анонимен - Фрий-джаз! :)
24.08.2011 21:48
Фрий-джаз! :)
цитирай
2. cucu - Абсолютно!
24.08.2011 22:12
Абсолютен джаз, не е важен сюжетът, важен е сешъна! Май те знам кой си, анонимни, и се радвам че го каза и тук :))))
цитирай
3. kite333 - Абе вие сте голяма работа бе :))
25.08.2011 09:09
Кеф ти забавление(историята с момата -здраво се хилих)
кеф ти сериозни размисли(за прякорите на национално ниво например) бреееее !
Ще взема да преодолея предубедеността си към ФБ :))))
А вие си пишете по-често ;)
цитирай
4. cecka1504 - Може би героят е един, страдащ от ...
25.08.2011 20:32
Може би героят е един, страдащ от раздвоение на личността :)
Между другото - очаквах да има и музикално оформление - Дъст ин дъ уинд, естествено :)))))
цитирай
5. cucu - А на мен особено ми харесва
25.08.2011 20:46
провокиращото началото. И особено думите: "Другите хора в селото не четяха, но измисляха оригинални прякори... " Получилият се впоследствие текст за мен не е нещо особено сам по себе си, но както каза провокаторът Субашев: "В джаза само импровизации!" и точно това ми е любопитното тук - лъкатушенето от кръстопът към кръстопът и неизвестността по кой от точно от многото разкрили се пътища ще поеме "мелодията".
Иначе ФБ определено е клюкарник, но то като гледам и блога е доста клюкарски, да не говорим, че в някои отношения - доста по-махленски. Общо взето село Блогово си е все същото - в момента действащите лица са други; много са се махнали, но пък и доста са останали. И прави впечатление, че тези, които са останали се държат повече или по-малко настрани от горещите теми, за разлика от преди. Та това искам да кажа: зависи по какъв начин ползваш и ФБ, и блога... Мога много да пиша по горещите теми тук (и то доста подобаващо), но някак не искам; на този етап предпочитам да се забавлявам - има къде да пиша сериозните неща.
цитирай
6. cucu - Хмм, пропуснал съм
25.08.2011 22:15
коментара на cecka1504. Явно т. нар. "конфликт на редакции".

Ами да:)))) Това беше една от идеите - тя си остана тлееща и така стана по-добре: дава широко поле за тълкувания. А за "Дъст ин дъ уинд", естествено!, но пък би звучало много песимистично (да не кажа апокалиптично) като финал. Щото ми се струва, че финалът все още е отворен...
цитирай
7. kite333 - Аз съм сравнително отскоро тук,харесва ми да чета.За това и го ползвам блога.
25.08.2011 23:14
Само че, явно и Блогово е докоснато от нашият манталитет- кавги,борби и плюене.
Та пиши си каквото ти е кеф естествено, който иска ще чете :))
А горещи теми кои са -така наречените популярни или групите пишещи обединени в/ или срещу някого или нещо, ? Просто ми е интересно :)
цитирай
8. cucu - Както се казва в оня виц:
25.08.2011 23:29
"И трите, дядо попе, и трите!"

А що се отнася до заразното докосване: това го наблюдавам навсякъде - и тук, и във ФБ, и в Уикипедия, и къде ли още не (където има коментари особено). Вероятно не само при нас е така, вероятно това си е човешката тъмна страна, удобно защитена от една абсолютна или относителна анонимност, но тук е особено изразено. И си беше, де...
цитирай
9. cecka1504 - Е, може ли баш моя коментар да про...
29.08.2011 13:42
Е, може ли баш моя коментар да пропуснеш :))))

Добре ви се е получил текстът де ;)
цитирай
10. анонимен - New chaincoat primroses disarranging elder servant weary.
01.11.2012 02:56
The <a href=http://flavors.me/genericforcrestor/>side effects crestor medication</a> studded walls <a href=http://flavors.me/genericvytorin/>vytorin zetia settlement claim</a> solemn third <a href=http://tricorgeneric.webstarts.com/>tricor facts</a> deeply middle care.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cucu
Категория: Забавление
Прочетен: 369156
Постинги: 88
Коментари: 636
Гласове: 2062
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930