Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.08.2008 09:26 - Истината за Олимп и други истории. Епизод ІV - Аполон или ...
Автор: cucu Категория: Забавление   
Прочетен: 2591 Коментари: 4 Гласове:
0

Последна промяна: 29.08.2008 10:02


                                                       тц-тц митология*         На Олимп цареше трескава възбуда. По време на пир някой се бе зачудил къде ли е центърът на света и сега всички богове спореха по въпроса. Единствен Арес не взимаше участие в обсъжданията. Той все още беше на легло, измъчван от ужасно главоболие. По време на приятелското посещение в Индия Арес се бе присмял на Ганеша за дължината на носа му и засегнатият индийски бог го бе фраснал по главата със същия този нос.     Аресовото отсъствие ни най-малко не смущаваше останалите богове – споровете течаха с пълна сила. Всъщност, въпросът за центъра на земята бе подхвърлен от Аполон, който искаше там да си основе светилище. Дори преди това инкогнито бе обходил някои места и си бе харесал две-три. Задавайки въпроса си, той тайничко се надяваше, че ще успее да убеди боговете, че поне едно от тези местенца е центъра на земята, но сега седеше изумен и смаяно наблюдаваше последствията, предизвикани от запитването си.     Препирните вече се нажежаваха, когато Зевс се надигна и тресна една светкавица, искайки думата.     – Чуйте всички! – каза той, след като изчака търпеливо боговете да утихнат. – Аз помислих доста по въпроса и реших: ще направим експеримент с цел установяването на центъра на земята.     Боговете отново зашумяха, но Зевс вдигна ръка:     – Експериментът ще се състои в следното: Ще пуснем два орела – единия от изток, другия от запад. Те ще летят само направо и където се срещнат – там е центърът на земята!     – Има да ги чакаме докато се срещнат! – провикна се Посейдон. – А и как ще сме сигурни, че ще летят само направо?     – Ще ги обучим! – отвърна Зевс – Аз ще се заема с това. Ще ги науча да летят по-бързо от вятъра и да не кривват нито милиметър от пътя си.     Боговете нададоха одобрителни възгласи.     – Хайде да полеем мъдрото решение на Зевс – викна Дионис, но никой от другите не откликна.     – Да пием за най-мъдрия измежду нас! – опита отново веселият бог, като видя, че никой не му обръща внимание.    – После ще пием – махна му с ръка Зевс. – А сега нека няколко от вас да наловят орли и да ги донесат, за да се заема с обучението им!     Аполон се бе оттеглил ядосан в палата си и се чудеше как да си присвои мястото, което ще се окаже център на земята. Седна и си заблъска главата, но нищо не му идваше на ум...     Хефест вече строеше ферма за отглеждане на орли, когато изникна нов въпрос.     – А как ще разберем откъде трябва да полетят орлите? – попита Атина Палада.     – Браво, дъще! – похвали я Зевс. – Не случайно си богиня и на мъдростта! – след което нареди да му пратят Хермес и Ирида.     Когато двамата застанаха пред него, той им рече:     – Тръгвате оттук – ти, Хермесе, на запад, ти, Иридо, на изток. Ще летите само напред и няма да се отклонявате и милиметър, че ще ви отскубна ушите и перата! Ще летите докато достигнете края на земята. После отбелязвате мястото и се връщате. Ясно ли е?     На тях им беше ясно и тръгнаха веднага.         В това време из хората, живеещи по планината Парнас, се носеше ужасяващият слух за чудовищен дракон. Всъщност хората в едно село бяха видели как от храстите изпълзява огромна змия и поглъща цяла кокошка. Свидетелите на случилото се уплашени се разбягаха. И както обикновено се случва – в съседното село се разбра, че змията е погълнала агне; в следващото село – че погълнала теле; в по-следващото – че жертвата е човек и така, докато из целия Парнас се понесе слухът за ужасното чудовище. Много ловци и герои тръгваха да го търсят, за да го убият, но не успяваха да го открият, а някои от тях ставаха жертва на горските хищници, с което допълнително подхранваха слуха.     Слухът за чудовищния дракон стигна и до Олимп и много зарадва Аполон, който по време на обиколките си бе изгубил индийския питон, подарен му от Парвати. Той поиска разрешение от Зевс да провери слуха и след като го получи, веднага замина за Парнас.         А експериментът за установяване на центъра на земята течеше с пълна сила. Хермес летеше с най-голямата скорост на която беше способен и вече се чудеше дали изобщо някога ще достигне западния край на земята, когато видя в небето пред себе си точка, която бързо приближаваше. „Поне има кого да попитам” – помисли си той, но само след миг видя, че това е Ирида. Двамата бяха толкова изненадани, че се сблъскаха във въздуха.     – Уф! Гледай къде летиш, ма! – викна възмутено Хермес, когато спря да се премята из небето.     – Абе ти сляп ли си?! Прилеп да беше, щеше да ме видиш! – кресна и Ирида, която разтриваше цицината на главата си.     – Ти не тръгна ли на изток? – попита Хермес.     – Да, а ти не тръгна ли на запад?     – Точно на запад!     – Ами тогава защо се срещнахме?! – удивено възкликна Ирида.     – Откъде да знам?! – вдигна рамене Хермес и се замисли.     След малко поклати глава и замислено рече:     – Това може да се получи единствено ако земята е кръгла.     – Хайде бе! – невярващо го изгледа Ирида.     – Така излиза. – отново сви рамене Хермес. – Тръгнахме в противоположни посоки, а пък се срещнахме. Така се получава когато се движиш по кръг. В случая по кълбо, защото ако беше плосък кръг, все щяхме да стигнем до края на окръжността му. Помисли и ще видиш, че е така.     – Прав си, точно така излиза. – удивено възкликна Ирида. – Хайде да съобщим на другите!     –Чакай, чакай! – спря я Хермес. – Нека да проверим откритието си докрай. Ако съм прав, че земята е кълбо, то ако продължа да летя на запад, рано или късно ще стигна пак до Олимп, защото ще направя пълен кръг. Само че ще пристигна от изток. Същото се отнася и до теб – продължавайки на изток, ще стигнеш Олимп от запад. И по този начин ще докажем на другите, че земята наистина е кръгла.     – Точно така! – викна Ирида и се стрелна на изток.     Хермес се стрелна в обратната посока.         Докато Ирида и Хермес правеха откритието си, Аполон бродеше из гористите склонове на Парнас и търсеше змията си. Тъй като беше бог, на него му се удаде да я открие сравнително бързо. Намери я недалеч от селото, където я бяха видели за пръв път – тя се припичаше блажено на слънце и още по-блажено смилаше кокошката в стомаха си. Аполон вдигна змията и я отнесе в селото, за да се успокоят хората.     – Хора, – рече той, когато те след дълги увещания и заплахи се събраха на площада. – Това е питон. Ето аз го взимам с мен и той повече няма да ви пакости!     ­– Благодарим ти, о, сребролъки Аполоне, че ни избави от ужасния звяр! Сполай ти, че ни спаси от дракона, о, светлолики!... Нека пребъде името ти, о, най-прекрасни измежду боговете, задето ни отърва от змея! – разнесоха се виковете на хората.     Аполон учудено гледаше ту кланящия му се народ, ту питона си, после махна с ръка и дръпна към Олимп.       Пристигна там тъкмо когато Хермес и Ирида се завърнаха от дългия си полет.     – Зевсе! Богове! – викаха те – Земята е кръгла! Земята е кълбо!     – А стига бе!... Не може да бъде!... Глупости!... – зашумяха боговете, а Зевс викна:     – Какви са тия простотии?! Я не си измисляйте, че...!     – Абе Зевсе, не виждаш ли, че се връщам от изток? – викна Хермес.     – Е, и? Нали те пратих на изток?!     – Не, ти ме прати на запад, а нея на изток. – Хермес посочи Ирида. – Пък тя се връща от запад!     – Я не ме будалкайте... – предупредително ги изгледа Зевс, но Хера, Артемида и двама-трима други се развикаха:     – Вярно, вярно, точно така беше!     – Тъй ли беше? – замислено се почеса Зевс. – Така беше! Я ми разкажете подробно какво стана.     Двамата богове, прекъсвайки се, един през друг му разказаха преживелиците си и изводите, които са направили.     – Значи така, земята е кълбо. Бре да му се не види! – клатеше глава и си почесваше брадата. – Значи кръгла, а? А пък аз уморих към стотина орела от тренировки и диети. Тюх, да му се не види! Горките орлета! Ще взема да направя орела мое свещено животно и ще го закрилям оттук нататък. Ей, чуйте всички! – викна Зевс, - От днес нататък орелът става моя свещена птица!     – Добре, татко Зевсе, а какво ще правим с центъра на земята? – попита Аполон, който, докато Зевс се бе тюхкал и вайкал, бе шепнал нещо на Хермес.     – Да-а... – отново се замисли Зевс. – А! Между другото, – сепна се той, – ти къде се губи досега?     – Нали ме изпрати да проверя верен ли е слухът за чудовището. – небрежно сви рамене Аполон.     – И?     – Убих дракона, татко Зевсе!     – Браво, сине Аполоне!     – Убил си чудовищния дракон на Парнас?! Ужасният Питон?! – подскочи Хермес. – О, велики Зевсе, нека в чест на твоя велик син да обявим това място за свещено и тъй като това се случва в момент, когато говорим за центъра на земята, нека кажем на хората, че той е там.     – Защо пък да е там центърът?     – Защо не?     – Ама защо да е там, като не е там? – упорстваше Зевс.     – Защото ако кажем на хората, че земята е кълбо, те много ще поумнеят. Та нали ние самите – олимпийските богове – едва сега го разбрахме.     – Татко! – умолително се включи и Аполон.     – Много добър довод, Хермесе. Браво! Възнаграждавам те с петдесет крави от моите.     – Благодаря ти, о, най-мъдри! – поклони се дълбоко Хермес, за да скрие радостния блясък в очите си.     – А центърът на земята...? – плахо попита Аполон.     – Стига пък ти, бе! – повиши тон Зевс. – Добре, нека бъде там, където искаш! Някой има ли нещо против? – обърна се гръмовержецът към другите богове.     Дали защото този въпрос бе престанал да ги вълнува или пък защото Аполон им изпрати временна глухота, никой нямаше нищо против.     Така олимпийските богове разбраха, че земята е кръгла, но не казаха на хората, за да не станат те прекалено знаещи. Центърът на света бе там, където Аполон залови питона си. На това място той издигна храм, а край него град – известния Делфи, а освен това положи началото на Питийските игри с цел да привлече повече хора в града си и беше много доволен.     Но сякаш по-доволен от него беше Хермес. От Зевс бе получил петдесет крави, а от Аполон, който го подкупи, за да защити кандидатурата му, – още двеста, плюс петдесет таланта злато.     Всъщност, след като плати подкупа на Хермес и започна да строи храм и град, Аполон остана почти без средства. Затова той се видя принуден да отвлече един кораб натъпкан до горе със злато и скъпоценности, за да стабилизира финансовото си състояние. На другите богове каза, че е отвлякъл кораба, за да направи моряците му първите жреци на храма си. И без да му пука дали са му повярвали или не, хвана подръка Дионис и го заведе на Парнас, за да отпразнуват построяването на град Делфи.     Дълго пируваха двамата богове. Цялата планина се огласяше от веселите им песни и викове.     По едно време Аполон се надигна.     – Оти`ам да пусна е`на вода. – съобщи с мъка той и се отправи към гората, разбутвайки дърветата по пътя си.     – Направете път ... моля ... направете път. – говореше той на сравнително рядко израстналите дървета.     Така и не видя дола пред себе си. След дълго търкаляне и премятане през глава, Аполон изпадна на малка полянка. Полежа малко забил лице в земята, след което с мъка се надигна и седна.     – Лошо ли се ударихте? – сепна го нежен глас.     Аполон вдигна глава и докато се опитваше да докара на фокус размазаното петно пред себе си, попита:     – Коя си ти?     – Аз съм Дафна. Нимфа съм... – отвърна му гласът.     – В този миг Аполон видя и притежателката му. Млада и много красива, тя бе коленичила близо до него и състрадателно го гледаше.     – Я! Хе-хе... – захили се Аполон. – Глей к`во маце!     Той се изправи и залитайки тръгна към нея с протегнати ръце и блеснал поглед.     – Ела, хубавице, да се повеселим! – ломотеше той. – Не ти ли харесвам, а? Щот` ти си мно`о готина. Ей, чакай! Къде хукна, ма?! – викна след нея, защото Дафна като разбра намеренията му, веднага скочи на крака и се стрелна в гората. Но Аполон я последва.     – Чакай, бе моме! – викаше той. – Чакай, бе! Абе аз съм Аполон! Ама хубаво ще ни бъде, бе! Аполон съм, Зевсов син!     Но Дафна не спираше. Въпреки, че беше много бърза, богът вече я настигаше. Тогава Дафна се развика:     – Помощ! Някой да помогне! О, татко, – призова тя своя баща, речния бог Пеней, – помогни ми! Избави ме от тази напаст, моля те! Татко!     Пеней чу отчаяния вик на дъщеря си и се затече като луд към нея. Отдалеч видя какво става, прецени посоката на Дафна, грабна тежък клон и се прилепи до едно дърво. Пропусна дъщеря си да мине покрай него, а когато след нея мина Аполон, изскочи зад дървото и го светна с клона по главата.     Аполон летя около три метра и се срути на земята. Последното, което видя, бе Дафна, скриваща се зад едно дърво. Угасващото му съзнание преля девойката и дървото в едно, цъкна и съвсем угасна.     Когато се свести, Аполон хич не беше сигурен какво точно се бе случило. В паметта му бавно изплуваха картини, които той безуспешно се опитваше да свърже в смислена поредица. Спомни си девойката, която много му бе харесала, спомни си гонитбата през гората и накрая как момичето се преля в дървото и извика:     – Тя се е превърнала в дърво! О, тя се е превърнала в дърво! Защо ти трябваше, хубавице?! – попита той дървото.     Отиде при него, погали го и обяви:     – От днес нататък ще бъдеш моето свещено дърво! И ще носиш името на красивата... как беше... на Дафна – сети се накрая той. После си сплете венец от неговите клони и тръгна да търси вода, за да угаси виното в стомаха си.     Не се наложи да върви дълго. Намери наблизо поточе, напи се хубаво с вода и се просна в тревата да си доспи. Но не му бе съдено да си довърши съня. Едва склопил очи, се разнесе звук от флейта. Наистина този, който свиреше беше много добър, а и мелодията не бе никак лоша, но звукът отекваше в главата на махмурлията Аполон като камбана и тя го заболяваше още по-силно. Богът изсумтя раздразнено и седна. Огледа се и видя недалеч от себе си сатир – седнал на голям камък, той усърдно надуваше флейтата си.     – Ей! – викна му Аполон – Хайде стига толкова, а!     Сатирът стреснато подскочи и го зяпна.     – Не ме зяпай, ами се разкарай докато не съм дошъл! – отново викна богът.     Сатирът вече си бе възвърнал самообладанието:     – Ей, дрипльо, я да млъкваш, че сега ще дойда да те наритам! – и отново наду флейтата си.     Аполон нададе бесен вой и скочи на крака     – Марш оттук, защото, кълна се в Стикс, жив ще те одера и ще ти окача кожата за назидание! – побеснял ревна той.     – Кой си ти бе, та да се кълнеш в Стикс?! – подскочи заплашително оня.     – Аз съм бог Аполон и пак ти казвам – чуя ли само още един звук от тъпата ти флейта, кълна се в Стикс, ще ти просна кожичката за назидание!     Но сатирът вече бе избухнал в смях. Той никак не можеше да си представи, че дрипавият странник пред него е най-красивият бог на Олимп.     – Ха-ха-ха, – смееше се той, – ако ти си Аполон, то аз съм Зевс... Ха-ха-ха... Върви си, просяко, – само хубавата шега ти спаси мизерния живот! – провикна се сатирът и продължи да се киска:     – Аполон! Хи-хи-хи... Аполон! – след което невъзмутимо наду флейтата си.     Това вече преля чашата. Аполон събра всичките си сили и се изправи пред сатира в целия си божествен блясък.      – А сега какво ще кажеш? – прогърмя гласът му.     Нещастникът едва не си глътна флейтата:     – Хъ! О, богове... Наистина бил Аполон... О, богове...О, Аполоне, прости! – и се просна по очи пред него.     – Не мога, заклех се в Стикс. – ехидно се захили Аполон.     – Тогава поне ме свърши бързо, умолявам те! – търкаляше се онзи по земята.     – Съжалявам, клетвата ми беше, че жив ще те одера. Само преди да почна, искам да чуя името ти!     – Марсий, се казвам, о, велики! Марсий! – плачеше сатирът.     – Добре, Марсий, ще те започвам! – кимна доволно богът и го започна.     Още много поразии направи Аполон. Толкова, че дотегна и на баща си Зевс.     Точно когато изваждаше стрелите си от телата на От и Ефиалт, които бе убил докато строяха най-високата кула на двореца си, защото го дразнеха със своята сила и красота, при Аполон долетя Ирида.     – Зевс те вика при себе си – рече му тя и отлетя веднага, защото се боеше от неуравновесения бог.     Аполон замърмори недоволно, но се метна на златната си колесница, теглена от снежнобели лебеди, и като ги зашиба яростно с камшик, полетя към Олимп.         – Ела тука бе, сине майчин! – заканително го привика Зевс от трона си.     – К`во искаш? – тросна му се Аполон.     – Недей ми дръж такъв тон, щото видиш ли? – гръмовержецът размаха мълниемета си.     – Добре де, добре! – Аполон застана отегчено в подножието на трона и вдигна глава:     – Какво има, татко Зевсе?     – Има това, че ми писна от золумите ти! – ревна извеснъж Зевс с такава сила, че Аполон се олюля и замига уплашено.     – Ама... – започна той...     – Никакво „ама”! – кресна гръмовержецът. – Никакво „ама”! Не те ли е срам! Това, че подлуди целия Парнас с твоята змия – майната му! Това, че отвлече оня кораб заради парите – майната му! Обаче пиян да ми гониш нимфи по горите...     – Ама... – вдигна ръка Аполон.     – Никакво „ама”! – отново ревна Зевс. – Защо одра жив нещастния Марсий, а? Защо утрепа От и Ефиалт? Ами Коронида? Ами Ниобидите? Недей си отваря устата изобщо! – пресече Зевс новия опит на Аполон да се защити и продължи да крещи:     – Знам защо ги изтрепахте с твоята сестричка! Трябваха ви подвижни мишени, за да подобрите стрелбата си с лък, нали?     Аполон наведе глава, а сестра му Артемида започна:     – Но, татко... – но веднага бе прекъсната:     – Какво ”татко”, какво „татко”?! Млъквай там, щото и на теб съм ядосан!     – Че защо? – повдигна вежди богинята.     – Защо ли?! Първо, заради Ниобидите и второ, заради Актеон!     – Ама той...     – Ама той ти видял циците! И какво от това?!     – Но нали съм богиня и на девствеността?     – Той опита ли се да ти я отнеме, а? Опита ли се, кажи!     – Не, обаче... – смутено наведе глава Артемида.     – Обаче те видя голичка и затова ти го превърна в елен, за да го разкъсат собствените му кучета! Колко гадно! – потръпна Зевс.     Артемида последва примера на брат си и също наведе глава, а Зевс отново се обърна към Аполон:     – Какво да те правя сега, а? Кажи ми! Благодарение на золумите ти хората започнаха да ни ненавиждат и да се отвръщат от нас. Скоро да са ти принасяли жертва? А? Кажи де! Скоро, така, да ти е замирисвало на жертвено месо?     – Не... – измънка Аполон.     – Ами не, разбира се! И няма да ти замирише! Глупак! – Зевс ядно удари с ръка по облегалката на трона си.     – Тате, няма да правя повече така, обещавам! – с разтреперан глас промълви Аполон.     – Не вярвам аз на твоите обещания! Знаеш ли какво ще направя? Ще те изпратя при хората! Да, точно така! Ще те изпратя при някой човек да му послугуваш малко. Да видиш кака могъщият олимпийски бог става презрян слуга! Наистина така ще сторя – много се възгордя напоследък и се мислеше за недосегаем и затова те осъждам да прекараш известно време сред хората като презрян слуга!    – Ъ-ъ... Колко ще е това „известно време”? – осмели се да попита Аполон.     – Ами, да речем, десетина години. Време достатъчно да си направиш добра равносметка и да си помислиш хубаво как ще я караш нататък. Защото ако продължиш в същия дух, знаеш, има много, много по-гадни наказания!     – Да бъде волята ти, господарю! – смазаният Аполон покорно наведе глава.       И така Аполон биде даден като слуга у цар Адмет, където прекара осем дълги години като прост пастир. В интерес на правдата, богът наистина се промени. Още докато Зевс му четеше конско, нещо прещрака в красивата му глава. А през годините на усамотение сред говедата, Аполон добре размисли и се обяви за голямо говедо и се закле в Стикс да се промени към добро. Започна да помага на хората, помогна на господаря си Адмет да се ожени, разви до крайност прорицателската си дарба, за да стане светилището му в Делфи най-прочутото в древния свят, а след като се върна на Олимп, стана един от най-обичаните и почитани богове.     Благодарение на това, олимпийците решиха да му дадат последен шанс, още повече, че той бе любим син на татко Зевс. И написаха митовете за него и ги дадоха на хората. Така змията, всяла ужас на Парнас, стана чудовището Питон, което Аполон убил със сребърния си лък; изкараха Ерос виновен за нещастната любов на бога към Дафна, (а за самата нея заявиха, че наистина се е превърнала в дърво, макар че тя си бе жива и здрава). За Марсий рекоха, че е предизвикал Аполон на състезание по музика, което загубил и е бил справедливо наказан; за От и Ефиалт – че са искали да се качат на Олимп и да отвлекат Хера и Артемида и убийството им е справедливо възмездие за тяхната наглост. Колкото до Ниобидите, разбра се, че майка им Ниоба се подиграла на Лето и Аполон и Артемида са отмъстили за обидата над майка си.     Боговете се опитаха да прикрият и случката с Артемида и Актеон, но не можаха да измислят нищо свястно и затова оставиха тази история така, надявайки се, че хората няма да забележат малката неправда.   *      *      *       Доколко се бе променил Аполон, може да се съди по историята с фригийския цар Мидас.     Пан се бе научил да свири прекрасно на сиринга. Толкова добре свиреше, че реши да предизвика сребролъкият бог на състезание и Аполон с готовност се отзова на поканата. За съдия бе определен планинският бог Тмол, а един от неговите помощници бе цар Мидас. Пан свиреше наистина прекрасно, но къде ще се мери простата тръстикова флейта със златната лира на Аполон! Самият Пан като послуша четири-пет минути музиката на красивия бог, безрезервно се призна за победен и сърдечно поздрави Феб. Журито, разбира се, също призна зевсовия син за победител. Единствен Мидас заяви, че не само музиката на Пан е била по-хубава, но и че на Аполон му липсвал всякакъв музикален слух.     – Да го смачкам ли, Аполоне? – подскочи Пан.     – Не, не... – благо се усмихна победителят. – Нека живее!     – Ама как така ще те обижда, че нямаш никакъв музикален слух?! Само магаре може да заяви подобно нещо! – продължи да упорства Пан.     – Прав си, Пане – кимна и бог Тмол. – Само магаре може да каже това. Затуй предлагам да направим ушите на Мидас магарешки!     – Чудесна идея! – Пан скочи и мигом изтегли ушите на Мидас и те станаха магарешки.     – Какво ще кажеш Аполоне? – доволно изтупа ръцете си козлорогият горски бог.     – Ами добре! – вдигна рамене Аполон. – Но това наказание му е напълно достатъчно!     И наистина това наказание бе напълно достатъчно за фригийския цар. В началото Мидас криеше ушите си под огромен тюрбан. Но когато косата му много порасна и започна да повдига тюрбана, той се видя принуден да отиде при бръснаря си. Като видя царските уши, бръснарят едва не си отряза пръстите с ножицата и под угрозата от смъртно наказание обеща да си държи езика зад зъбите. Но тайната не му даваше мира – още повече, че бръснарите още от древността са известни със своята бъбривост. Горкият човечец се мята две седмици в леглото си и когато почувства, че вече ще експлодира, в главата му дойде спасителна идея.     – Точно така! – реши той – Ще изкопая дупка на речния бряг и в нея ще погреба тайната си!     Речено-сторено. Но въпреки всичко бръснарят все още не се осмеляваше да осъществи идеята си и затова отиде в близката кръчма, за да обърне два-три кратера с вино за кураж.     Обърна два кратера, но все още се страхуваше; обърна още два, но отново не се решаваше; обърна нови два, но пак видя как секирата застрашително проблясква над главата му; и продължи да пресушава кратерите с вино, докато не се натряска много здраво.     Тогава се реши. Строполи се на земята и започна да копае дупка в пръстения под на кръчмата. Хората около него с интерес го наблюдаваха, но той не ги виждаше. Мислеше си, че е на речния бряг и продължаваше усърдно да копае. Когато според него дупката стана достатъчно дълбока, бръснарят се наведе над нея и извика:     – Цар Мидас има магарешки уши!     – Какво?! Що рече?! – стреснаха се хората наоколо.     – Абе, ти глуха ли си, ма? – бръснарят явно помисли, че дупката му говори. – Не чу ли – цар Мидас има магарешки уши! Нали съм негов бръснар и го подстригвам. Какво мислиш, че крие под тюрбана си?!     – А стига бе! Така ли? – разшумяха се клиентите в кръчмата.     – Точно така! – кимна бръснарят на дупката, просна се до нея изтощен от напрежението и облекчен и доволен заспа.  

     * Със Специални Благодарности към един (тя си знае кой), в разговора с който се роди идеята за Тц-тц митологията. Още веднъж: Благодаря, abs!

 



Тагове:   епизод,   Олимп,   Аполон,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. totenlicht - ха ха ха, най-ми хареса това накр...
29.08.2008 11:59
ха ха ха, най-ми хареса това накрая:
"* Със Специални Благодарности към един (тя си знае кой), в разговора с който се роди идеята за Тц-тц митологията. Още веднъж: Благодаря, abs!"
изключително мистериозно :))))
цитирай
2. cucu - Ъ!
29.08.2008 12:02
Май и аз не съм изкопал дупката на правилното място... ;)))))
цитирай
3. totenlicht - е. . то така тръгват слуховете :)
29.08.2008 14:00
е.. то така тръгват слуховете :)
цитирай
4. cucu - Ама ти
29.08.2008 14:27
нали няма да й кажеш! И ако имаш някаква тайна за пазене, давай - както виждаш много съм дискретен! :))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: cucu
Категория: Забавление
Прочетен: 367756
Постинги: 88
Коментари: 636
Гласове: 2062
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031