ХА! Намерих си неработещо хендс-фрий и веднага излязох да го пробвам (вж. постинга по-долу). Разбира се, гласовете веднага започнаха спор дали целенасочено отивам някъде или просто си вървя един следобед. Спорът вече заплашваше да прерасне в масово сбиване, когато внезапно усетих свиреп глад. Влязох в първото кръчме, което се изпречи на пътя ми - заведение, което не изглеждаше особено обещаващо, но не и застрашително.
   След кратък, разгорещен, но съдържателен спор, гласовете се спряха на супа. Поднесоха ни купичка с мътна течност, в която някаква мръвка усърдно плуваше между картофите. Боднах я с вилицата, така, за собствено успокоение, но мръвката взе, че побесня! Мале мила...
   Първо излапа зарзавата в купичката, след това изскочи на масата и отнесе половин салфетка с една филия хляб, а после пльосна с мокър звук на пода и ожесточено започна да ми ръфа глезените! Опитах се да я хвана с ръце, но тя така жестоко изпохапа пръстите ми, че се наложи да ги бинтоват...
   И сега седя нелеп пред клавиатурата с бинтовани, безчувствени като дънери ръце и се опитвам да споделя тази история. 
   Само не ме питайте с какво натискам клавишите...